На море през зимата

Винаги съм смятала,че на морето през зимата е скучно - почти нищо не работи, пусто е и е студено. Дори не можех да си представя да съм близко до плажа и до водата и да не мога да влезна да се изкъпя, а после, гонена от жегата да си взема едно студено фрапе, което да изпия на открития бар. Е, след една зимна почивка на българското черноморие, определено се убедих в обратното. Избраната дестинация беше Созопол, но това не попречи
да се разходим до Черноморец и Ропотамо.

С нетърпение отидох до скалите на Черноморец.Това романтично и спокойно място, посещавано от толкова хора лятото, сега беше страшно и пусто. Вълните се разбиваха мощно, оглушавайки цялата околност. И все пак в бурното море имаше известно спокойствие... Спокойствието, което можеше да ти даде само морето и шума на разбиващите се вълни. Тази гледка завинаги ще остане пред очите ми, това усещане ще помня цял живот.

След като бяхме посетили Черноморец нямаше как да пропуснем и всеизвестните созополски скали, които се превръщаха в трамплин за толкова много хора лятото. Опитах се да видя къде беше онази ниска скала, от която обичах да скачам, но не успях. Тя беше покрита от водата. Настанихме се малко по-нагоре и се опитахме да се сетим как изглеждаше всичко това няколко месеца по-рано... и не успяхме. Някак беше трудно да гледаш тези вълни и да виждаш онова спокойно, огряно от слънцето море. Вечерта дойдохме на същото място. Както можете да се досетите и сами на скалите нямаше никой. Вятърът беше толкова силен,че за момент имах чувството,че ще отвее и мен... От едната ми страна се виждаха светлините на града, а от другата чувах само морето, сгушило се в непрогледната тъма.

Следващата спирка беше Ропотамо. Край резервата се беше спуснала лека мъгла и обвиваше мястото в мистерия. След ходене около 10-15 мин от пътя, стигнахме до билото, откъдето се разкриваше цялата сила и мощ на зимното море... А на фона на тази сила, съвсем наблизо реката леко и спокойно се спускаше към Черно море. През останалите дни се разходихме из Созопол. Той беше пуст и рядко се разминавахме с някой в Стария град. По улиците нямаше обичайните за лятото глъч и шумотевица и едва сега успях да видя истинския чар в Античния град. Направиха ми впечатление всички онези малки детайли, които носеха усещането за уют, спокойствие и тишина.

Сега, когато се сетя за онази почивка, осъзнавам, че няколко дни се разхождах из пустите улици на морския град, стоях далече от морето, но го слушах с удоволстие, обядвах в единсвеното работещо заведение и пих кафе от машина на входа на супермаркета. Това беше преживяване на място, свръзано със съвсем различни емоции дотогава. И като заключение мога да споделя с вас само едно - нямам търпение отново да отида да видя зимното море... Определено ме спечели.