Висящите градини на Вавилон / Hanging Gardens of Babylon

В името на любовта са се строяли храмове, водили са се битки, издигали се статуи, пишели се песни, дори се засаждали градини…

Висящите градини на Вавилон са едното от Седемте чудеса на света и до днес са известни на човечеството.Интересното при тях обаче е, че не са запазени. Единствената информация, до която достигаме е от няколко древни автора описали тази неземна красота.Дори археолозите все още не могат да намерят точното местоположение на градините или поне част от конструкцията , което да свидетелства за реалното им съществуване.

Според информация, дадена ни от древногръцките автори, градините са построени около 600г. пр. Хр в големия тогава град Вавилон, на територията на днешен Ирак.Няколко са теориите на какво се дължи на изграждането на тези неземно красиви градини.Най-популярната и силно застъпваща се е,че те са дело на цар Навуходосонор II, чиято царица – персийската принцеса Амитис, родом от планините,тъгувала по дома.Друга теория разказва,че са построени по-рано, около 800г. пр.Хр от царица Самирамида, по време на петгодишното й управление.

Името на третото по ред чудо на света идва от неточния превод на гръцката дума kremastos, а в последствие и на латинската pensilis, която означава не просто „виси“, а надвиснал, в контекста на тераса или балкон. Гръцкият географ Страбо ни дава точно описание на устройството на Висящите градини.Те били съставени от няколко тераси, една над друга – напомнящи по форма на пирамида.Височината на цялата конструкция достигала 30 метра.На всяка една платформа се поставял слой тръстика, следвали тухли и гипсов разтвор, а най-отгоре се поставял и плодородната земя, където се засаждали дърветата. Смята се,че на всяка отделна тераса имало различни дървета.На първата намират място най-големите дървета – палми, борове, кедри.На втората се виждали различни плодови дървета, както и кипариси.За последните две тераси красотата се изявявала в разноцветни цвета – анемонии, лалета, лилии и много, много рози.Представете си колко невероятна се струвала тази градина на всеки чужденец идващ на това пустинно място. Поддръжката на толкова много растения обаче не била никак лесна.Били необходими много литри вода, за да могат да се полеят всички тераси.Смята, че във вътрешността на колоните, които поддържали цялата конструкция, са поставяни тръби.Водата идвала от река Ефрат,посредством механизъм се изкачвала до върха и оттам се спускала надолу, образувайки ручеи и малки водопади.

За времето,в което са били създадени тези градини представлява не само чудо, а й една истинска атракция за всеки имал възможност да ги види.Единствено там сред горещия въздух, сред пустинните области и сред много хора, Амитис намирала утеха, спокойсdтвие и полъх от дома.