Пустинята Пинакълс

  

           Казват, че ако погледнеш пустинята Пинакълс от въздуха, колоните ще заприличат на широк каменен град. Наричан още "Златния град". 

           В Националния парк "Намбунг" в Австралия се намира едно от най-малко посещаваните места в Австралия - пустинята Пинакълс. Тя се намира на цели два часа път от най-близкото населено място и е прекрасен декор за филм на ужасите. Без следа от човешка дейност или какъвто и да било живот, до мястото може да се стигне само със специално оборудвани джипове. Първото впечатление, което добивате е за един вълшебен, лунен пейзаж, който се подчертава от сенките на странните форми на разпръснатите назъбени скали. На територия от 4кв. км навътре в пустинята може да срещнете както сиви, така и златни камъни. Някои от тях са с размерите на автомобил, други наподобяват къща, трети са тънки и високи, издигащи се над всички. 

        Смята се, че образувалите се с годините колони са на около 25 - 30хил. години. Въпреки многовековната си история обаче, те стават известни за света едва през 1956г. от историкът Пърт Хари Търнър. През 19в, колоните не се споменават в ничий дневник, въпреки че доста известни личности са минали покрай настоящото им местоположение. Едва в началото на 20в. започва да се разпространява легендата за ранни холандски заселници, които разказвали за руините на древен град в областта. Смята се, че дотогава варовиковите скали все още са били заровени под пясъка. Детайлното им проучване показа, че в основата на някои колони са намерени раковини и предмети от каменната ера. Вероятно, преди около 6000г., скалите отново са се показали за малко на човечеството, след което са потънали в пясъците. 

       Скалите са различни по форма и размери. Повърхността им може да е гладка или набраздена, като в зависимост от вида си, те са кръщавани с различни имена - "Призрачни силуети". "Кътници", "Кенгуру", "Порта", "Слонска стъпка", "Вождът на червенокожите" и др. 

      Образуване на колоните: Смята се, че една от основните съставки са морските организми. Преди стотици хиляди години те били в изобилие, като с времето черупките им се стривали и влизали в състава на варовиковия пясък. Пренасян от вятъра пясъкът започнал да се превръща в дюни. Благодарение на климата, на това място започнала да се появява и различна растителност, което стабилизирало дюните. През зимата киселинният дъжд се просмуквал в пясъка и някои от частиците започнали да се разтварят. Дойдел ли топлия сезон пясъкът изсъхвал и разтворената материя се втвърдявала като цимент и образувала варовик. С течение на времето плаващите пясъци погълнали растенията, оставяйки само скали и пустош след себе си. Някои скалите ерозирали с времето, оставяйки една планина от камъни. 

      Ветровете над пустинята постоянно образуват нови пясъчни дюни и е въпрос на време, появилите се наскоро колони, отново да изчезнат.