Паметната плоча край Оборище

Завършваме седмицата с един прекрасен разказ на  Dredy. За още хубави истории можете да посетите и неговата страница : http://dredybg.blogspot.com/

Датата беше 1 Октомври 2012г, а аз бях приключил с пратките в Панагюрище и имах път към с. Оборище, което (по спомен) беше на около 10км. от Панагюрище. Помня, че беше все още сравнително топло, но всичко беше започнало да пожълтява и вече се усещаше здравия, но романтичен хват на Златната Есен. Подмамен от късно-следобедната класическа програма по радио Хоризонт, аз се носех с максимално позволената скорост по път, който иначе не е пригоден за нея. Още в началото обаче отляво изведнъж изникна паметна плоча, нещо като градина и грандиозна на вид чешма. Реакцията трябваше да е своевременна (огледало, мигач, спирачки, завой), за да не подмина това място и причината за този пост.

"Градина" всъщност беше силно казано, но ясно си личеше човешката ръка. В комбинация с покрива на чешмата, изграден в типична възрожденска архитектура и лекия вятър, полюшващ тревички и дървета - всичко беше много красиво.

Годината вдясно (1928) се предполага, че е годината на създаване на плочата, което се подразбира и от автентичния стил на българския език, използван в нея. На съвременен български, надписа трябва да се превежда приблизително като:

„Пътнико, виж двете реки - Панова и Асарел,

сляни тук под този мост, тъй се

сляха в 1876–то лето душите на нашите

 деди - ей там до Панова река на

ОБОРИЩЕ

В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО

ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 за освобождение на България.

Свали шапка, макар и отдалеч

и поклони се, преди да отминеш”

Впоследствие разбрах, че мястото, на което се намирах е на 1км. от мястото, където през месец Април 1876г, по нареждане на Гюргевския народен комитет се е състояло първото Велико народно събрание, излязло с решение на 1 Май 1876 (стар стил) да се обяви всенародно въстание. Според надписа на паметната плоча на историческото място, на 11ти, 12ти и 13ти Април са пристигнали 65 представители на 58 комитета, като самия Бенковски пристига на 13ти през нощта. Избира се комисия, която заседава на 15ти, 16ти и 17ти и избира дата на нареченото по-късно Априлско въстание, с уговорката (дадена от Бенковски), че при провал, то може да се обяви по-рано. Опитът на българския войвода си казва думата, сякаш знаейки, че въстанието ще избухне 10 дни по-рано от уговореното. Причината за това е коварното предателство от страна на един от присъстващите на събранието в заветната нощ. Името му е Ненко Терзийски (известен като Балдьовеца, родом от пазарджишкото село Росен), който срещу 200 сребърника докладва всичко, което е чул, на Али Бей от Пазарджик. Реакцията на Цариград е светкавична и последвалите събития и опит за залавяне на Тодор Каблешков стават повод за написване на прочутото "Кърваво писмо" от него за Бенковски. Направи ми впечатление прочетеното, че днес името на Ненко Терзийски е издълбано от паметната плоча в Оборище, така че да бъде заличено завинаги. Повече за Априлското въстание и Кървавото писмо може да намерите в публикацията ми за Копривщица тук. 

Добавям и една снимка от по-късно мое посещение в с. Оборище, на която се вижда мемориал на руски полк, участвал в освободителната ни война:

И накрая нещо, което открих едва това лято, при пътуване по същия маршрут:

Тази табела се намира малко преди описаното от мен място, но вдясно от пътя и представлява началото на туристическа пътека, водеща ни по стъпките на въстанниците, които някога са извървяли същия този път. И път, който се зарекох и аз да извървя в бъдеще.